Учени разбраха как работи привличането
Изследователи от Бостънския университет са направили научен пробив, който им позволява да обяснят човешкото привличане и всичко това се основава на сходни интереси.
Това се казва в доклад на SciTechDaily, публикуван в събота.
За работата си учените посочват феномен, известен като ефект на сходство и привличане, който диктува, че сме склонни да харесваме хора, които са подобни на нас и споделят нашите интереси, симпатии и антипатии.
В поредица от изследвания Чарлз Чу, доцент по мениджмънт и организации в BU Questrom School of Business, проверява тази теория, като анализира условията, които определят дали се чувстваме привлечени или отблъснати от други хора. Изследването разкрива един фактор, който диктува привличането и това е нещото, което психолозите наричат самооценъчно разсъждение – процес, който се състои в това, че хората си представят, че имат някакво дълбоко вътрешно ядро или същност, които оформят това, което са.
Крайните резултати от проучванията показват, че когато някой вярва, че дадена същност определя неговите интереси, той прави предположение, че същото важи и за другите. Щом срещнат човек с еднакъв интерес, те веднага се свързват с него, защото предполагат, че ще имат повече общи неща, включително общ поглед върху света.
„Ако трябва да създадем образ на нашето усещане за същност, то би било този самороден елемент, почти магическа сърцевина, която се излъчва навън и предизвиква това, което можем да видим и наблюдаваме за хората и за себе си. Твърдим, че убеждението, че хората имат основна същност ни позволява да приемем или да заключим, че когато видим някой, който споделя една характеристика, той трябва да споделя и цялата ми дълбоко вкоренена същност.“
Изследването на Чу обаче показва също, че склонността ни да се свързваме с някого само заради един или два общи интереса може да ограничава нас и възможностите ни за избор на партньор. Твърде често може да се окаже, че не харесваме хората заради няколко техни избора, докато те може да са съвместими с нас по много други начини.
„Всички ние сме толкова сложни“, казва Чу пред SciTechDaily. „Но ние имаме пълна представа само за собствените си мисли и чувства, а съзнанието на другите често е загадка за нас. Това, което предполага тази работа, е, че често запълваме празните места в съзнанието на другите със собственото си усещане за себе си и това понякога може да ни доведе до някои неоправдани предположения.“
Резултатите са публикувани в списанието на Американската психологическа асоциация Journal of Personality and Social Psychology.
