Активността на слънцето ще достигне своя пик по-рано, отколкото учените очакваха
Приблизително на всеки 11 години Слънцето преживява периоди на ниска и висока слънчева активност, която е свързана с броя на слънчевите петна по повърхността му. При тези тъмни области, някои от които могат да бъдат големи колкото Земята или дори по-големи, се задвижват от силното и постоянно променящо се магнитно поле на Слънцето.
По време на един слънчев цикъл, Слънцето преминава от тихи към интензивни и активни периоди. По време на пика на активността наречен слънчев максимум, магнитните полюси на Слънцето си разменят местата. След това по време на слънчевия минимум, Слънцето отново е спокойно. Първоначално се предвиждаше, че пикът на активността ще започне през юли 2025 г. Сега експертите смятат, че цикличният пик вероятно ще настъпи в средата или края на 2024 г.
Настоящият слънчев цикъл, известен като 25-и слънчев цикъл, е много по-активен от очакваното. Учените от Центъра за прогнозиране на космическото време на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA/NWS) в Боулдър, Колорадо вече са проследили повече слънчеви петна, отколкото са били преброени в пика на предишния цикъл.
На 2 октомври 2022 г. Слънцето преживява изригване X1, заснето от обсерваторията за слънчева динамика (SDO) на НАСА. Събитията от клас X са най-интензивните изригвания и могат да засегнат комуникационните системи на Земята. Източник на изображението: НАСА / SDO
Как може това да ни навреди?
Повишената активност включва също така силни слънчеви изригвания, изхвърляния на коронарна маса и магнитни полета, които изригват от външната атмосфера на Слънцето. Слънчевите бури, породени от Слънцето, могат да засегнат електропреносните мрежи, GPS и авиацията, както и спътниците в ниска околоземна орбита. Тези явления предизвикват също така радиозатъмнения и дори представляват опасност за пилотираните космически полети.
Добре познат пример: На 29 януари 2022 г. Слънцето преживява серия от изхвърляния на коронарна маса и това предизвиква нагряване и разширяване на външната атмосфера на Земята. Това разширяване изгори 38 от 49-те спътника Starlink, изстреляни от SpaceX.
В повишаването на активността няма нищо необичайно и то ще продължи с наближаването на слънчевия максимум. Слънчевите петна ще се образуват по-често, което ще доведе до повишаване на активността.
„Това е напълно нормално“, казва Алекс Янг, заместник-директор по научните въпроси в Научния отдел по хелиофизика на НАСА в Центъра за космически полети „Годард“ (GSFC) в Грийнбелт, Мериленд. „Това, което наблюдаваме, като цяло е съвсем очаквано. С наближаването на слънчевия максимум се наблюдават повече слънчеви петна, които се появяват като клъстери. Понякога тези клъстери са по-големи и по-дълги.“
Кога ще е следващата голяма слънчева буря?
Трудно е да се предвиди кога следващата голяма слънчева буря ще засегне Земята. Екстремни бури са се случвали и преди, като например тази, която през 1989 г. извади от строя електрическата мрежа в Квебек. „Събитието Карингтън“ от 1859 г. остава най-интензивната геомагнитна буря, регистрирана някога, която предизвиква искрене и светване на телеграфните станции, а небето свети с арктическо сияние дори в тропическите ширини. Ако подобно събитие се случи днес, то би могло да причини щети за трилиони долари и да извади от строя някои електропреносни мрежи за дълго време. „Не знаем кога ще се случи следващото голямо бедствие. То може да се случи след няколко седмици или след 50 години“, казва Муртаг.
Слънцето и неговите тайни вълнуват човечеството от хилядолетия. Слънцето е котвата на нашата Слънчева система и осигурява топлината и светлината, от които животът се нуждае, за да оцелее, но остават много въпроси за вътрешните му процеси, които определят магнитната му активност. Разкриването на оставащите тайни на Слънцето с помощта на мисии като Parker Solar Probe на НАСА и Solar Orbiter на Европейската космическа агенция (ЕКА) може да подобри прогнозите. А учените ще имат възможност да изследват Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение на 8 април 2024 г.
