Какво прави атмосферата на Слънцето по-гореща от повърхността му?

Съвместен научен екип, ръководен от Белгийската кралска обсерватория (ROB) и Университета в Льовен, може би е разгадал загадката как външната атмосфера на Слънцето остава толкова гореща, въпреки че се намира далеч от ядрото и основния източник на топлина на небесния обект.

Това се казва в доклад на институциите, публикуван тази седмица.

Изследователите са установили, че високочестотните магнитни вълни биха могли да играят съществена роля за поддържането на милиони градуси температура в атмосферата на Слънцето. Те може би най-накрая ще успеят да отговорят на една отдавнашна загадка: Какво прави атмосферата на Слънцето по-гореща от повърхността му?

При нормални обстоятелства, температурата се понижава с отдалечаването от източника на топлина. Това обаче не е вярно за Слънцето. Единственият източник на топлина на Слънцето се намира в неговото ядро. Въпреки това короната, най-външният слой на слънчевата атмосфера е около 200 пъти по-гореща от фотосферата – повърхността на Слънцето.

„През последните 80 години астрофизиците се опитваха да решат този проблем и сега се появяват все повече доказателства, че короната може да бъде нагрявана от магнитни вълни“, казва професор Том ван Дорселаер от KU Leuven.

Как точно е установено това?

Тези нови прозрения идват от наблюденията на един мощен инструмент: телескопа Extreme Ultraviolet Imager (EUI) на борда на Solar Orbiter – космически кораб на Европейската космическа агенция, който в момента изследва Слънцето отзад. Телескопът EUI, управляван от ROB, генерира изображения на слънчевата корона с безпрецедентна разделителна способност, разкривайки бързи трептения в най-малките магнитни структури на слънчевата корона.

Понастоящем се предполага, че енергията на тези високочестотни вълни допринася за нагряването на слънчевата атмосфера.

Основният въпрос, който учените изследват е дали енергията, произлизаща от тези нови, бързи трептения е по-голяма от енергията, идваща от подобни, но по-бавни трептения, които вече са известни. След извършване на метаанализ (статистически метод за използване на множество научни изследвания с цел извеждане на общи неизвестни факти), д-р Дей Лим, водещ автор на новото изследване излага теорията, че високочестотните вълни дават по-значим принос за общото нагряване, генерирано от вълните, отколкото нискочестотните вълни.

„Тъй като резултатите от изследването показаха, че бързите осцилации играят ключова роля в короналното нагряване, ние ще посветим голяма част от вниманието си на предизвикателството да открием по-високочестотни магнитни вълни с EUI“, каза д-р Дейвид Бергманс, главен изследовател на EUI.

Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.