10 пъти, в които технологиите наистина отнеха работните места на хората

Изкуственият интелект превзема хиляди работни места в САЩ, което поражда скептицизъм и несигурност относно бъдещето на човечеството. Това е обезсърчително развитие, тъй като дори създателят на изкуствения интелект предупреди за потенциалните опасности от технологията.

Реалността е, че работните места са били измествани от нови технологични разработки в продължение на векове, проправяйки пътя на масовото производство и създавайки възмущение сред тези, които са разчитали на тези работни места. От жените, които са работили в текстилната промишленост, през операторите на телефонни централи през 70-те години на миналия век, та чак до 2000-те, когато услугите за стрийминг на видео заемат мястото на физическите видео магазини.

При всеки етап на технологично развитие, което премахваше необходимостта от определени работни места, хората протестираха, включително американският икономист Мейнард Кейнс, който измисли фраза за това явление.

„Заболяваме от технологична безработица.“ – пише Кейнс в публикувано през 1930 г. есе

По-долу ще видите 10 професии, подредени хронологично отзад-напред, които са станали почти или напълно ненужни благодарение на технологичния напредък и показват, че историята не е толкова различна от днешната.

1811 година: Текстилна индустрия

В началото на 19 век понятието „Лудити“ се превръща в общ термин за хората, които се противопоставят на технологиите, тъй като тъкачките и текстилните работнички се изправят в знак на протест срещу машините, които заемат работните им места във фабриките. Много от текстилните работници са прекарали години, а може би и десетилетия в усъвършенстване на занаята си, когато машините започват да се използват за намаляване на разходите.

Машината за стригане на вълна произвеждала вълна по-бързо, като използвала само един човек вместо няколко, а машината за производство на чорапи ускорявала процеса на производство до 6 пъти по-бързо от преди.

Някои тъкачи протестирали, като разбивали текстилните машини, а други палели фабрики и нападали охранители и войници.

В крайна сметка военните потушават бунта през 1813 г. и въвеждат нов закон, според който повреждането на машинно оборудване се наказва със смърт.

1940 година: Селско стопанство

През 30-те години на 20 век икономистът Мейнард Кейнс твърди, че технологиите са виновни за икономическия спад по време на Голямата депресия. Това е време, когато промените в работните места, които спестяват труд, водят до освобождаване на хора от работа, какъвто е случаят с въвеждането на трактора.

Тракторът е пуснат за първи път през 1902 г., но е твърде голям и скъп, за да могат обикновените фермери да се сдобият с него. Когато Хенри Форд произвежда трактора Fordson през 1917 година, той завладява пазара.

С въвеждането си тракторът се превръща в основен елемент в селското стопанство. Когато се появява за първи път, около 1/3 от американците работят във ферми, но до 1950 г. броят им спада до едва 10% според The Atlantic. До 2010 г. това число е само 2% от американската работна сила.

1945 година: Оператори на асансьори

Операторите на асансьори са от съществено значение за придвижването от един етаж до следващия във високите сгради в началото на 1900-та година. Асансьорите са работили с ролкова система. Това е изисквало работник, който да насочва кабината до всяка спирка с ръка. Тези асансьори, от старата школа, не са били най-безопасната технология, тъй като между етажа и кабината е имало разстояние. Поради това, ако човек не прецени добре разстоянието и пропадне в промеждутъка, операторът ще е затруднен да реагира на време.

За да се пребори с този проблем, асансьорната индустрия добавя предпазни брони и функция за автоматично спиране, преди да създаде асансьора без оператор. Подобно на несигурността по отношение на автомобилите без шофьори днес, асансьорът на новото време не направил фурор за хората, които се страхували да го използват.

Но през 1945 г. всичко се променя. Същата година операторите на асансьори в Ню Йорк стачкуват, което струва на града 100 милиона долара под формата на пропуснати данъци и пречи на 1,5 милиона офис служители да стигнат до работните си места. Тогава асансьорите, без шофьор, заменили ръчните, като по този начин на практика премахнали професията завинаги.

1950 година: Автомобилна индустрия

В началото на 50-те години на миналия век производителите на автомобили започват да използват технологии за ускоряване на производството и намаляване на производствените разходи. Пример за това е Ford, която през 1949 г. премества производствената си база в Брук Парк, Охайо, и ефективно намалява работната си сила с 90%.

Повече от всяка друга област по това време автомобилната индустрия е най-засегната, тъй като в нея се внедряват роботи, които заместват работниците, извършващи ръчен труд.

Проучване от 2020 г., на професора от Масачузетския технологичен институт (MIT) Дарон Асемоглу, разкрива, че в САЩ всеки робот, добавен към работната сила на 1000 работници е довел до спад на заплатите с 0,42%, а съотношението между заетостта и населението е намаляло с 0,2 % – което се равнява на загубата на 400 000 работни места по това време.

С въвеждането на роботизираната технология в автомобилната индустрия служителите бяха заменени от машини, които можеха да произвеждат повече за по-малко, включително заварчици, които взимали средно по 12 долара на час. Замяната на технологията означавало, че компаниите можели ефективно да плащат само 3,50 долара на час, като същевременно увеличавали производството си.

1960 година: Складови работници

Макар, че днес складовите работници все още са често срещани, има един аспект на работата, който до голяма степен е остарял – тези, които сортират стоките. До 60-те години на миналия век складовете наемаха служители, които да сортират всеки артикул при постъпването му в склада, но с развитието на технологиите тази работа стана ненужна.

Електронното оборудване замени човешките работници, което беше идеално за производствените компании, които искаха да спестят някой лев, но остави хиляди хора без работа.

Президентът Джон Ф. Кенеди похвали промените в своя реч на 7 юни 1960 г., като заяви, че замяната на машините ще се отрази положително на бъдещето.

„В бъдеще, тъй като сложността, гъвкавостта и прецизността на съвременните технологии продължават да се развиват неизбежно, хиляди процеси и функции, които сега се изпълняват от хора, ще се извършват по-евтино и по-ефективно от машини.“ казва той

1965 година: Оператори на телефонни централи

Операторите на телефонни централи някога са били съществена част от телефонната комуникация в края на 19 и началото на 20 век. По това време технологията не е била достатъчно напреднала, за да могат хората директно да набират телефонен номер и вместо това са били посрещани от оператор на телефонна централа, когато са вдигали телефона си.

Въпреки че през 1892 г., само 16 години след патентоването на телефона от Греъм Бел, е изобретен заместител на човешките оператори и телефонните централи, 2 десетилетия по-късно само около 300 000 от общо 11 милиона телефонни абонати имат автоматизирани услуги, което означава, че вече не разчитат на операторите.

В разгара на търсенето на услугите им има 342 000 оператори на телефонни централи, които намаляват до по-малко от 250 000 през 1960 г. и спадат до едва 40 000 през 1984 г. Но днес в САЩ има около 68 000 оператори, които все още използват телефонни централи за препредаване на входящи, изходящи и междуофисни повиквания, според Бюрото за трудова статистика в САЩ.

1980: Пинбой – човек, който вдига кеглите в боулинга

През 80-те години на миналия век и по-рано професията „пинбой“ бе от съществено значение за радостта от това да отидеш в местната боулинг зала за нощно приятелско състезание. В задната част на алеята, зад кеглите и пистата за боулинг, стоеше човек, който чакаше да занули кеглите и да върне топката за боулинг на нейния собственик.

Но в края на 80-те години на миналия век тези работни места почти изчезнаха, тъй като машините замениха хората, което накара някои хора да изпитат облекчение и да твърдят, че те са „твърде често мързеливи, ненадеждни и нахални“.

1989 година: Машинописец

Преди дигиталния печат е имало оператори машинописци, които са използвали машина за отпечатване на писмените текстове. Машината е въведена през 1884 година, като използва горещи метални блокове за отпечатване на думите върху страниците и е широко използвана до 70-те години на 20 век за отпечатване на вестници и списания.

За разлика от ръчното печатане, при което всяка буква, интервал и цифра се задават от оператора поотделно, при печатната преса се използва клавиатура от 107 клавиша, всеки от които е обозначен с главен или малък знак, интервал и цифра.

Печатната преса драстично ускорява производството, като квалифициран оператор пише до 6000 имейла на час, в сравнение с ръчното наборно печатане, при което се пишат само по 250 имейла на час.

Но с навлизането на дигиталния печат нуждата от машинописец отпадна, което позволи на издателите на книги, вестници, списания и други да създават къси тиражи, като същевременно намаляват разходите си.

1990 година: Работници по опаковането

В началото на 90-те години на миналия век машините за опаковане навлязоха на сцената, тъй като производствените компании търсеха начини отново да намалят разходите си.

В доклад на MIT от 2020 г. се казва, че: „Между 1993 и 2007 г. броят на промишлените роботи в САЩ се е увеличил 4 пъти до ниво от 1 робот на 1000 работници“. В доклада се допълва, че Европа е малко по-напреднала от САЩ, като за същия период процентът на промишлените роботи е нараснал до 1,6 на 1000 работници.

Идеята, че технологичните работни места ще бъдат вълната на бъдещето, продължава да се развива през 90-те години, като през 1992 г. Бюрото за трудова статистика прогнозира в академично списание, че до края на десетилетието ще бъдат създадени 18 милиона работни места.

2001 година: Туристически агенти

Според The Guardian данните за пътуванията показват, че трагедията от 11 септември е била ключов момент в начина, по който хората пътуват. Авиокомпаниите осъзнаха, че могат да се движат онлайн, като започнаха да използват уебсайтове за актуализиране на информацията за пътниците, а онлайн резервации замениха нуждата на пътуващите да плащат на агент.

В рамките на следващото десетилетие броят на туристическите агенции драстично намалява, като през 2015 г. е намалял с 60% от началото на 90-те години на миналия век, тъй като хората се прехвърлят към социалните мрежи и други приложения като Airbnb и Booking.

Туристическата индустрия се промени отново със създаването на Facebook, който въведе нова ера на споделяне, включваща по-късно Twitter, Pinterest и Instagram, като ефективно намали броя на личните туристически агенти и принуди туристическите компании да се преместят онлайн.

Нов доклад на Statista за тази година установи, че огромна част от хората предпочитат да резервират онлайн, което е значителен контраст със само 12%, които използват туристически агенции, за да резервират пътуванията си. В доклада се казва, че 53 % от хората, които резервират пътувания онлайн посочват като причина за използването на онлайн сайтове бързината и удобството за лично адаптиране на графика, а 47% твърдят, че е по-лесно да се сравняват цените и да се намери най-добрата оферта.

Източник: Kaldata.com